Испанката Барбара Амор – или просто Барби, както я познават мнозина в бегаческата общност – е от хората, които трудно остават незабелязани по софийските трасета. С голямата си усмивка, неизчерпаема енергия и позитивизъм тя вече е активна част от спортния живот на София. Барбара е пейсър на Sofia Run Club, основател на Sofia Climb Club, а отскоро и част от международното семейство на ASICS FrontRunner. Познава добре и Wizz Air Sofia Marathon – два пъти е преминавала 21-километровата дистанция по улиците на столицата. С нея разговаряме за това как да подходим към първия си полумаратон, кога да пазим сили и кога да ускорим, за любимите ѝ места за бягане в София и за общността, която е превърнала града в неин втори дом.

Бягала си полумаратонската дистанция на Wizz Air Sofia Marathon два пъти. Какво е първото нещо, което би казала на човек, който се готви да застане на старта на първите си 21 км?

Не се страхувайте от 21-те километра! За първия си полумаратон и аз не бях подготвена перфектно. Просто исках да финиширам, а в крайна сметка преживяването беше страхотно. Осъзнах, че всъщност никога не бягаш сам – около теб има хиляди хора, които ти дават енергия.

Затова започнете спокойно, забавлявайте се и не се притеснявайте прекалено много за времето. Първите ви 21 км са за спомена, не непременно за личния рекорд.

Кои части от трасето са най-предизвикателни и къде според теб е важно да запазим енергия?

Най-трудната част всъщност може да се окаже тази, която не очакваш – моментът, в който първоначалната еуфория отмине. Затова бих запазила повече енергия в началото и не бих се оставила атмосферата да ме увлече прекалено.

Не е нужно да доказвате нищо през първите 5 или 10 километра. Бягайте комфортно, наслаждавайте се на състезанието и вярвайте, че публиката ще ви даде още един прилив на енергия, когато имате нужда от него.

А кога идва правилният момент да ускорим и да се възползваме от трасето?

За мен правилният момент е, когато усетите, че все още имате сили. Може да е на 15-ия километър, може да е на 17-ия, а може и по-късно. Всеки е различен.

Важното е да не се насилвате само защото часовникът ви казва, че трябва. Оставете тялото да ви подскаже.

Коя е любимата ти или най-красивата част от полумаратонското трасе?

Катедралата вероятно е очевидният отговор. Атмосферата там е невероятна, гледките са красиви, а на този етап вече знаете, че финалът наближава. След това идва спускането и изведнъж почти можете да видите края.

Но след две участия осъзнах, че любимите ми части от трасето всъщност са свързани с хората, които съм срещнала по пътя.

Около 12-ия километър веднъж две момичета извикаха „Айде, Барби!“ и това напълно възстанови енергията ми. Миналата година съотборниците ми от ASICS FrontRunner ме чакаха близо до финала и ме подкрепяха, а един от вашите фотографи успя да улови усмивката ми точно в този момент.

Спомням си и как минавах покрай църквата „Св. Доминик“ с прекрасен 60-годишен испански пейсър. Той ни каза, че съпругата му вече е финиширала – и е спечелила! Помня как си казах: „Добре, трябва да се запозная с тази жена на финала.“

Това обичам в това трасе. Не помниш само улиците. Помниш хората, изненадите и малките моменти по пътя.

Родена си в Испания, но София вече е и твой град. Кои са любимите ти места за бягане тук?

Борисовата градина вероятно е едно от любимите ми места. Харесва ми усещането, че все още си в града, но изведнъж си заобиколен от дървета и природа.

А едно от най-хубавите неща в София е, че можеш да избягаш и към Витоша. Това, че градът и планината са толкова близо един до друг, ти дава невероятно разнообразие от места за бягане.

Как изглежда бегаческата общност в България през погледа на човек, дошъл тук от друга държава? Имаше ли нещо, което те изненада?

Идвайки от Испания, едно от нещата, които наистина ме изненадаха, беше колко бързо бегаческата общност превърна София в мой дом.

Можеш да отидеш на групово бягане, без да познаваш никого, а след няколко километра вече разговаряш и се смееш с хората.

Мисля, че бегачите имат странна суперсила – можеш да срещнеш напълно непознат човек и веднага да имате нещо общо.

И ако трябва да бъда честна, едно от нещата, които ме задържат в България, е моето българско семейство – а почти всички тези хора влязоха в живота ми чрез бягането и катеренето. Така че, когато мисля за бегаческата общност тук, не мисля просто за хората, с които бягам. Мисля за хората, които са се превърнали в мое семейство.

Ти си пейсър на Sofia Run Club. Какво ти дава груповото бягане и защо според теб все повече хора търсят общност около спорта?

Бягането в група ти дава нещо, което просто не можеш да получиш, когато бягаш сам – енергия.

Има дни, в които изобщо не ти се бяга, но когато знаеш, че някой те чака, просто отиваш.

А като пейсър обичам възможността да помагам на хората да постигат целите си. Понякога не ти трябва човек, който да те направи по-бърз. Просто ти трябва някой до теб, който да каже: „Хайде, можем!“ или „Айде, коньо!“ – което на испански няма абсолютно нищо общо с кон, но някак си пак работи.

Отскоро си и част от ASICS FrontRunner. Какво означава за теб да бъдеш част от този международен отбор?

За мен да бъда част от ASICS FrontRunner означава да бъда част от едно глобално бегаческо семейство.

Това е възможност да се уча от хора с напълно различен опит, да имам още по-голямо българско семейство и, надявам се, да вдъхновя някого по същия начин, по който други бегачи са вдъхновили мен.

Какво би искала да преживее човек, който идва от друга държава в София специално за Wizz Air Sofia Marathon?

Елате като туристи, тръгнете си като бегачи.

Искам да откриете истинския дух на града. Да срещнете нашата жизнена местна общност и да преживеете състезанието отвътре, вместо просто да преминете през София като обикновен посетител.

А ако искате още – пишете ми в Instagram на @barbarian_pride и ще ви дам моя окончателен MUST списък за върховното балканско преживяване!

И накрая – кой е най-важният ти съвет към всички, които ще бягат 21 км в София на 11 октомври?

Най-важният ми съвет е да му се насладите максимално. Сериозно!

Вторите ми 21 км са перфектният пример. Всъщност изминах цялата дистанция пеша, защото бях контузена и не можех да бягам – и си прекарах невероятно!

Времето нямаше абсолютно никакво значение. Все пак получих медала си, но още по-важното е, че срещнах наистина невероятни и вдъхновяващи хора. По-бавното темпо ми позволи да махам, да мотивирам, да окуражавам и да ръкопляскам на всеки, когото срещнех.

Затова слушайте тялото си, наслаждавайте се на София, заговорете бегача до вас и оставете енергията на състезанието да ви носи.

А ако ме видите някъде по трасето, кажете: „Hi Barbie!“

Финалът е прекрасна цел, но в момента, в който пресечете стартовата линия, вече сте постигнали нещо красиво.

Гордея се с всички вас! ¡Estoy orgullosa de todos vosotros! SEE YOU RUNNING, AMIGOS :)